Тук ще ви представя някои от основните видове конен спорт.
Другите дисциплини са „издръжливост“, „обездка“ и „всестранна езда“. Последните две плюс прескачане на препятствия са трите олимпийски дисциплини при конен спорт.
Олимпийски дисциплини
1. Обездка е състезателен конен спорт, който е определян като „най-висшата форма на обучение на конете“. Тук се очаква животните да изпълняват серия от предварително запаметени движения, под командата на ездача. Този тип състезания се провеждат на всички равнища, от аматьорско до Световните конни игри. Основната цел на спорта е да се развият, чрез стандартизирани прогресивни методи на обучение, атлетически способности и желание на коня да извършва зададените му команди от ездача, до развиването на максималният потенциал на животното. При достигането на пиковото обучение при обездката, конят трябва да реагира плавно и да изпълнява своите движения, със съвсем лека помощ на опитния ездач. Самите ездачи не трябва да принуждават конете със сила, те трябва да са спокойни и да накарат животното само да поиска да изпълни командата, за да не се създава стрес у него. Понякога, обездката е наричана и „конски балет“.Въпреки, че дисциплината има древни корени в Европа, обездката за пръв път е призната за важен конен спорт едва по време на Ренесанса. Големите ездачи от онова време създават специална система за обучение на животните, която до днешни дни се е променила съвсем малко. Все пак, класическата обездка все още се счита за основа на съвременния спорт.
Движения от теста на най-високо ниво на международно ниво, тестовете по обездка се разделят на следните нива: При Сейнт Джордж, Интермедиар І, Интермедиар ІІ и Гран При. По време на Летните олимпийски игри, тестовете в обездката са същите както при Гран При.
Движенията включени Гран При обездката са:
Пиаф (вървене на бавен ход)
Това е спокойно и плавно повдигане на краката на животното в тръс на място (въпреки, че е позволено минимално придвижване напред, което не се наказва, тъй като е се счита за естествено при такъв тип движение). При него не е позволено конят да се движи назад, като това се счита за сериозна грешка.
Пасаж
Това е много събран тръс, при който конят повдига много високо краката си и крачките изглеждат сякаш между тях има пауза. Пасажът е описван като „тръс под вода“, като той отнема много време за усвояването му от животното.
Разпъната походка
Обикновено се извършва в тръс и в голоп, като конят удължава крачката си максимално. Конете участващи в Гран При обикновено представят по много добър начин красотата на този ход.
Събрана походка
Темпото е като на предното движение, но тук тежестта на животното е прехвърлена върху задната му част и краката остават точно под тялото, без да излизат пред или зад него.
Пирует
Представлява 180 или 360-градусово завъртане на място, което се извършва обикновено в галоп. В Гран При, конете могат да се завъртят и на 720 градуса.
2. Всестранната езда изисква от състезателите значителен опит във всички конни спортове и много добро познаване на коня и неговите способности, което се постига само след правилна и рационална тренировка. Покрива всичко, което включва ездата: хармонията между коня и ездача, нужни за обездката; контактът с природата, познаването на способностите на животното и богатия опит за крос-кънтрито; прецизността, издръжливостта и техниката при прескачането на препятствия.
Всестранната езда е една от трите конни дисциплини на олимпийските игри, заедно с прескачането на препятствия и обездката.
Модерните състезания се състоят от три отделни теста: обездка, крос-кънтри и прескачане на препятствия. Провеждат се в поредни дни, през които участникът задължително язди един и същ кон.
3. Прескачане на препятствия, или конкур-ипик се провежда на специален състезателен плац с 9 до 16 препятствия, подредени така, че за да ги преодолее всичките, състезателят трябва да прави завои. Пътят, който изминава ездачът с коня си, се нарича паркур и е дълъг около 500-600 метра. Според категорията на конкур-ипика височината на препятствията варира от 1 до 1,60 м, като при бараж може да се достигне и 2 м. Препятствията се правят така, че горната им част да може леко да пада.
Най-добри резултати в прескачане на препятствия конете показват едва след шестата година, затова не трябва да избързва с тренинга и участието в състезания на големи паркури. Добре запазен конкур-ипичен кон може да се използва за състезания и до двадесетата си година. При първоначалната подготовка за прескачане на препятствия конят не трябва да прави повече от 10 до 15 скока дневно, като през следващите години се стига до 20-30. Наред със скоковете конете трябва да се обяздват, за да подчиняват на ездачите.
При конкур-ипика отделните ездачи преминават състезателния плац поединично. На всеки състезател се измерва времето, за което е изминал паркура от старта до финала. При събаряне на препятствие, спиране, заобикаляне или неподчинение на коня се отбелязват според изискванията на правилника съответно наказателни точки.
Видове надбягвания с конe
Има два основни типа конни надбягвания – бягане с препятствия и гладко бягане. Първото не трябва да се бърка с дисциплината прескачане на препятствия обаче. При нея няма надбягване с коне, а всеки отбор (ездач и кон) излиза поотделно на терена, като идеята е да се прескочат гладко всички препятствия за най-малко време.
При бягането с препятствия всички участници са на терена. Препятствията могат да са преграда или плет. Често в такива състезания може да има и отворени изкопи или вода, които правят надпреварата доста по-вълнуваща за зрителите, но също и опасна за участниците. Що се отнася до препятствията, при прескачането на плет, височината на препятствията е доста по-малка, отколкото тази при състезанията с прегради.
При гладкото бягане правилата са доста по-прости. Всички състезатели са на пистата и бягат до достигане на финалната линия. Конете може да бягат на заоблен терен или в права линия. Който пресече линията първи, той е победител.
Гледате ли конни състезания и/или надбягвания?